Да живее икебаната!

ноември 9, 2007

27.05.2006

Да живее икебаната…! Екзотика, красив хаос, кич… и все пак – да живее икебаната! Чувала си може би (нали си падаш по Япония), че в нея има три основни елемента – Земя, Небе и Човек. Всеки има своя задължителна височина и пропорция, но не и човекът… Човекът… той има право на настроения. Той може да е кротко полегнал на земята или гордо да мери чело с висините. Странно че колкото повече се издигаш, въздухът все повече се разрежда, става ти по-трудно да дишаш, а се чувстваш по-жив. Чувстваш се ЖИВ. Чувстваш… Браво! Създала съм своя красива реалност! Браво! Но е нереална. Всеки си има своята малка жълта или червена или пък оранжева реалност и всичките са нереални. Толкова нереални, че се чудя как и защо сме още живи и съществуваме. А може би не сме? Просто така наречения живот ни се е изплъзнал измежду пръстите и…. и живеем на изпаренията от илюзиите. Но ни стига. Какво са илюзиите? Твърде силни желания? Миражи? А какво са миражите? Сгъстена природа*?

Та значи: Земя, Небе и някъде там Човек – под някакъв ъгъл с някакъв багаж от сгъстена природа. Мога да направя хиляди икебани. Мога да счупя хиляди огледала. Но без теб не мога да намеря вярното ключе – моят истински образ в моят неистински свят. Може би си има причина. Но аз не искам да я знам. Просто искам ТЕБ. Да творим търсене заедно!

*Това за „сгъстената природа“ си го краднах малко. мисля, че е на Стендал, но не съм много сигурна.

 

>> от Lady Frost на 31 Май 2006, 17:30

Малееее! Трогната съм ужасно много! Още повече, че го пусна!!!
Съжалявам, че напоследък не се виждаме особено често, но понякога се налага да правиш избор между любимите си хора!
Обещавам, че ще наваксаме!
Много обичам да развиваш такива „шантави“ теории!

>> от Az на 02 Август 2006, 18:05

Tongue out*Балзак всъщност
Дано не ми се разсърди


Шарена черга

ноември 9, 2007

 

  Днес ми показаха света като много сфери с различни цветове и измерения, които понякога се пресичат и образуват нови цветове и гледни точки. Та оттук и думата „светоглед“ – виждане на ТВОЯ свят през ТВОИТЕ розови или др. очила. Когато попитах дали тези шарени вселени са сфери, ми се отговори с някакво учудване, че въобще съм се запитала. То май е все едно да питам дали Черно море е мокро. И все пак… Защо понякога ми се случва да си мисля, че моята лична вселенка е с формата на сълза и с прозрачността на киселинен дъжд? Друг път се кълна, че аз като център на света си седя в центъра на своята сфера и размахвам камшик по-дълъг от радиуса, за да ме забележат дори външните светове… Не – категорично отказвам да повярвам, че всички светове си приличат по каквото и да е – било то форма или нещо друго. Айнщайн би потвърдил, че е възможно да съществуват две вселени с подобни или еднакви атрибути или характеристики. Но не е възможно всички вселени да имат форма, камо ли тя да е сфера…

  Позволете ми да си   мисля, че моята вселена е… примерно амеба и се движи като с псевдоподи, но пряко всички закони на физиката. Нека Вашето Аз повярва, че моите ориентири в живота са цветовете и облаците настроения; че аз се пързалям по живота като звезда по орбитата си (с разликата, че аз съм главният строител на орбитата си и тя определено не е кръгла или елипсовидна или поне описуема); че в момента, в който ми хрумне, че моят цвят е цветът на горящата вселена, ще се самозапаля и ще изгоря усмихната… Нека Вашето Аз повярва, че Аз съм си Аз. По дяволите – просто повярвайте в мен! Знам, че е трудно – има дни, когато и аз не го мога, но затова пък просто НЯМА ден, когато не се нуждая от нечие вярване в мен. Всъщност трябва голяма вяра в мен, в моята нелудост и още нещо, за да прочетеш тези редове, че дори и да ми се усмихнеш и така да ми подариш късче от своя свят и цвят. ВЯРВАМ, че не е лесно да ме възприеме ТВОЯТ свят, но затова пък… затова и продължавам да живея. Не мога да си позволя моята уникална вселена да загине недокосната и неразбрана. Не мога да унищожа цвета СИ преди да съм сигурна, че си прочел моите сложни смесени, съчинени и съставни изречения. Не мога да съдя за своя цвят преди да съм видяла всички други. Хамлет беше обяснявал нещо от сорта, че да познаваш другите значи да познаваш себе си. Ще е жалко да умра без да съм се познавала. Е, не е като да няма прецедент, но… Но пък за другите (респективно и за теб) ще бъде прекрасен пример една шарена черга да умре с широко отворени очи.

  Ако можете да изтърпите още една псувня, мога да добавя и: „Мамка му, кой знае каква скапана форма ще има тогава тая моя прословута вселена?!“

 

12 Януари 2007


Кръговрат на крушите и ябълките – За сблъсъка като глобална променлива

ноември 9, 2007

“В своя път отвътре навън душата непрекъснато разширява своите кръгове като камъчето, хвърлено във вира, или светлината, идваща от небесно тяло” – Ралф Емерсън (“За любовта”) [литературофилософия]. Тук не мога да не вметна, че дори и това тяло да загасне, светлината му ще продължи своя път [физика], докато не изпълни своето предназначение [лейдифростология], което силно се надявам да бъде свързано с мен [ясновидство]. В обратния случай – душата се движи навътре – тези кръгове стават все по-мънички, някакви такива дълбоко егоистични [инверсия]. Ако [предположение с трудно изчислим коефициент на вероятност] тялото се движи, без значение посоката на душата, тези кръгове или вълни на места се наслагват и гасят [интерференция] и така се получава един релеф [география на душата], изпълнен и изпъстрен с гледни точки и запетайки, които изглеждат как ли не от различните ъгли на моите и твоите различни дни [изводи на базата на две убежни точки]. Ако това тяло извършва постоянно движение във времето или пространството или дори в нечие съзнание, тези точки и запетайки получават своя траектория, рисуват картинки и се сблъскват => брауновото движение на душата е причинено от самото съществуване във времето и пространството. Даже всички такива движения създават свои собствени първични взривове [хипотеза], т.е. създават условия за движение, за съществуване, за прехвърчане на искри, за раждане на нови cветове и цветове… И всичко това важи само при условие, че тялото+душата са затворена система [невъзможно условие]. Ако аз спя и ти спиш и не сънуваме и някой обективен [доколкото е възможно] страничен наблюдател е решил, че нашите души и тела са в движение, клонящо към нулата, ние все пак създаваме живот и движение, защото всяка наша предишна мисъл или въздишка или мечта да се превърнем в муха еднодневка и малариен комар водят собствен живот и трептят, разкъсвайки границите на нашата уж затворена система => сблъсъкът поражда сблъсък и е породен от сблъсък, така както всичко произлиза от себе си. Те, бабите, хубаво разправяха, че крушата не падала по-далеч от дървото [български фолклор], но защо да не преоткрием топлата вода?! Ясно е тогава, че сблъсъкът е нещото, от което не бива да бягаме, а ако ти се бяга, първо си помисли, че това твое бягане всъщност е движение, създаващо поредица от нови сблъсъци и като твои сблъсъци те нямат друг избор освен да се страхуват от сблъсъците и т.н. Глобалният извод е, че вселената ни и всяка друга е възникнала от сблъсък – дете на две точки (пренебрегвам запетайките, защото те са си като ято точки със сходно мнение). Тогава т. нар. “черни дупки” не са вселена, която се е свила до една точка, за да образува нова, и нашата всичкост (свят) не е възникнала от една точка или черна дупка, а от една душа и едно тяло, които са се сблъскали. Не казвам тяло+тяло или душа+душа, защото днес има и тела и души и едните са възникнали от круши, а другите – oт ябълки [собствено наблюдение за кратък отрязък от време]. Сега явно има много видове ябълки и круши, но те произлизат от основните 4 (или по-малко, защото толкова са вероятностите, а не – действителните комбинации). Има ли значение кое е първо – крушата или ябълката, щом не могат да съществуват деца ябълки и деца круши без едновременното съществуване на ябълки и круши (или поне на първата ябълка и първата круша)?!

На базата на изложените факти и умозаключения можем да изведем обобщението, че тялото (камъчето, хвърлено във вира) и духът (светлината, идваща от небесно тяло) не могат един без друг и смисълът на живота е самият живот, т.е. самото живеене предизвиква живеене и в това се заключава кръговратът на ябълките и крушите в природата.

03 Октомври 2006


Само за умопомрачени

ноември 9, 2007

Така се казва един надслов в един роман на Хесе. Прочетох само увода и после стигнах до тоя надслов. Доста време просто стоях и го гледах и си мислех, че има нещо в него. И изведнъж ми хрумна, че странното се съдържа в думата УМОПОМРАЧЕНИ. Аз такава ли съм (аз съм УМОШАРЕНА) и само мракът в мозъка ли може да те направи специален, различен, болен?!
Или просто с това изреченийце Хесе ми доказва верността на предишното си твърдение: „Поетичните творби могат да бъдат разбрани или неразбрани по различни начини“…

06 Септември 2006

>> от momo на 06 Септември 2006, 15:12 Х.Хесе е сред най-невероятните писатели, с чиито творби съм имала удоволствието да се сблъскам.

„днес ми е мъчно единствено за красивата вечер…“ (Лулу, Х.Хесе)

Не знам дали е само за умопомрачени, но ми го препоръча психолог, когато се намирах в особено умопомрачен период от живота си… и ме прободе там, където боли най-много, оставяйки след себе си усещане, че съм се докоснала до нещо благородно, специално, истинско…

>> от vampire sun на 07 Септември 2006, 01:06

Има една българска рок група,доста са повлияни от Хеман Хасе.Казват се „HERMANS WOLF BAND“.Издание на „RIVA SOUND“,са.Наистина си струват.Потърси си ги.Определено ще ти харесат….
„….No time to love you.No time to say goodbay….“
Духи/почивай в мир/

>> от borislava на 07 Септември 2006, 12:53

Тази банда благодарение на Степният вълк ли се е събрала? Интересно! Нищо не помня от тази книга, освен усещането, че съм дълбоко разбрана, което явно ми е било мн нужно, когато съм я чела.

>> от Az на 08 Септември 2006, 14:50Тая група много искам да я чуя!
А за вълка – мисля, че той е замислен да олицетворява по нещо от всеки от нас. Борислава, ти в коя част се виждаш? Защото аз съм в първите страници със самоубийството, мазохизма, аутсайдерството, дивостта, но и самотността и гладността и… и… и…
Специално за Момо има много цитати във Вълка, но ще ги публикувам в Мехурите, когато свърша книгата (а то е скоро) и я разбера докрай (само дето не знам дали е възможно).

>> от vampire sun на 08 Септември 2006, 20:32

Обещавам да намера записи на групата.(имам ги в нас,ама са зазидани в стената,хи-хи!пазя ги за внуците си!).Ще потърся в някой магазин….Определено са българските „Тhe Doors“,поне тях имитират.Определено са единствените хипари които уважавам.Може да се организираме да отидем на гроба на вокалът им.Понякога си мисля за това.Требе да потърся къде е!…Определено и аз съм като теб,относно вълците….Но за пред хората се правя на вампир.Стига депресия,нихилизъм,самота.Забранявам ти да мислиш за глупости!Твори,създавай нещо,прави така както те кара сърцето ти….Няма да сбъркаш….Всичко съм превъзмогнал,само от тази пустата самота немога да избягам.Мамка му!Не мисли за глупости….Винаги е най-тъмно,точно преди да съмне….Вярвай ми,така е!И също,човек е голям колкото са големи мечтите му.Аз не ми останаха такива мечти,вече.Всички ги сбъднах.Може би да имам дъщеричка някой ден….May be,someday….Tommrow belongs to nobady(Carcass-Swansong-1996)

>> от borislava на 09 Септември 2006, 12:53

Ами, нали ти казвам, Светлина, чела съм я отдавна и нищо конкретно не помня – останало ми е само усещането. Също така си спомням, че години след първия прочит направих втори опит да я прочета – вероятно съм имала нужда от същото усещане – обаче тази книга вече не беше в състояние да ми го даде.

Струва ми се, че си бях отбелязала някакъв момент от книгата като особено важен за мене, но сега не мога да го намеря. Беше нещо от сорта на – ако сега бих имал поне един приятел, който да ме приеме в таванската си стаичка с цигулката… Дори не съм сигурна, че е от Степният вълк. Имаше и някакво разсъждение за това, че самоубийството не слага край на нищо… Я, кажи, че на тебе ти е прясна:)

>> от Az на 11 Септември 2006, 15:22

От там е. Да – там се обяснява за онзи вид самоубийци, които искат да проверят прага на болката си и винаги си запазват правото да се самоубият. Някакси това ги успокоява и те си живеят някак така уверени, че краят им ще дойде и то, когато те си решат…
Та това приемане на смъртта е наречено БЕЗСМЪРТИЕ в книгата…

>> от Анонимен на 21 Октомври 2006, 19:51

Хей, исках само да ти кажа- чети я пак и аз първия път видях само първата част от книгата- втората я прочетох набързо и някак не и обърнах внимание- но не е така именно втората е е безсмъртието и както казва и ИСТИНСКАТА БОЛКА- когато страдаш „със сладострастие“ и без страх от смъртта. помисли за Моцарт, за Гьоте, за Пабло. Супер съм насочена към тази книга сега и мога да говоря с часове,но няма смисъл просто трябва да се чете повече от един път според мен и най-вече помисли си за ХУМОРЪТ за онзи леден смях, за това че не трябва да приемаш сериозно себе си и това пак е болка- доста голяма важно е да знам че е съществувал някой като Хесе да си умопомрачен-да си свободен-да скъсаш с бюргерството, със сигурността, със образа за себе си просто не зная защо толкова говоря и искренно препоръчвам „ДЕМИАН“ от Хесе а също и Клингзор-не чак толкова но е добра аз трябва да чета „Сидхарта“ сега- време ми е и прочети я пак

>> от Az на 27 Октомври 2006, 19:34 Аз съм уможълта обикновено и не приемам смъртта.
Тя ме е приела и от тук нататък ние с нея не си комуникираме.
Е, това е ХУМОР, а този пост е писан преди да допрочета книгата.
Сега я обичам още повече и разбирам поне няколко от нейните слоеве.

 


Ъ?! Логика в живота?

ноември 9, 2007

Имам някакво странно чувство, че литературата е изкуство. Да представя живота си в литература ми се вижда идея повече от щура. Той никога изкуство не е бил – обикновен живот на обикновен крокодил. Вярно, че от емоции прелива и вечер сърцето ми трудно заспива – но за да има равновесие го разказвам като уравнение. Уча разни сметки и задачки, за да търся логика в своите крачки, а после се оцветявам от петите до главата, за да се намирам в тълпата. Защото ако някой ден се изгубя, само Аз ще искам да се потрудя да потърся оная луда, опитала да заключи живота в ода.

16 Август 2006


В чест на Лейди Яна

ноември 9, 2007

Гладно

Затворила очи
в спомени потъвам
и силни сини вълни
във подводни пещери
ме разбиват на трески,
но все пак не издъхвам.

Виж – скала сред скалите,
жълтота вдъблбините,
дерзая, не умирам -
просто така – на инат
отказвам да си ида
без да хапна шоколад

от твоята лъжица.

                             05.08.2006
                             05.08.2006

Вярвам, че сте се посмяли добре на моето… нещо,но в случай, че не сте – смейте се на това!


Лоша новина

ноември 9, 2007

Най-лошото се случи!!! Днес Кекла Пиклова има рожден ден! Не че нещо, но щеше да е хубаво да си остане на толкова и някой ден бебе Теди да я настигне… Лъчът надежда е, че въпреки че гърдите на мама сега са пораснали, тя все още се чувства на 13+-10. Даже чух, че е започнала да се смее като бебе на 1 месец и 1 ден ;)
Най-миличка Кекле, Светле, Димова, моме,
пожелавам ти един наистина прекрасен и стремителен ден, изпълнен с много вълнения и…
Бъзикам се – знаеш, че ти пожелавам само и единствено много приятелски усмивки! Не че си нямаш, но колкото повече, толкова повече :)
Обичам те тоооооооолкова много! И искам пак да седя в мивката, слушайки как разказваш за многобройните си премеждия, защото най-готините хора живеят интересно, нали?! Искам още много пъти да чува смях по телефона и да се чудя дали си ти или бебето! Искам… ха – ха – ха – х.а… да се научиш да къпеш бебето, искам да си винаги заобиколена от внимание и любов (и малки сладки сиви котета)

>> от Lady Frost на 04 Ноември 2007, 00:23

хахаха… изби рибата, ма…

Кекле, душко! Цунки от мен… другото ще си го получиш лично…

 

 

>> от valiordanov на 04 Ноември 2007, 09:24

Честито и от мен да е поводчето за радост….Ето нещичко за повдигане…не на гърдите , а на настроението:http://www.happybirthdaytoyou.com/maincard.php?card=countryℑ=baby&width=300&player=windows&swish=no&partner=&advertising=

>> от edinotwas на 04 Ноември 2007, 09:38 Честит ДЕН ДЕН и от Мен. :)

>> от  Ace Coke на 04 Ноември 2007, 14:19 Честито и от мен, мамо Кекле! Желаем здраве и щастие, и да те слушат домашните!

>> от Cool Boy на 05 Ноември 2007, 00:24 Честито и от мене :) ) Жива здрава, и вичко най-най!

От ZomBayO


имам ЕнтЕлЕгентна питанка

ноември 9, 2007

Ако е вярно, че всичко има смисъл, тогава вярно ли е, че има смисъл в отричането на смисъла? Не, че нещо, ама исках да се похваля какво ми хрумна днес на лекции по математика, докато се мъчех да изсъхна от криворазбрания софийски сняг…

22 Октомври 2007


Много искам да покажа нещо

ноември 9, 2007


КРЕДО НА ОНЕЗИ, КОИТО СА СТРАДАЛИ
(Преписано от стената на една болница за инвалиди)
Рой Кампанела

МОЛИХ СЕ на Бога да придобия сила.
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам.

Молих се на Бога за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща.

Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост.

Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам потребността от Бог.

Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко.

Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.
Въпреки че не го съзнавах, неизречените ми молитви бяха чути!
Аз съм сред най-благословените хора!


До всички блогери

ноември 9, 2007

Мъже,
имате ли от онея стари памучни ризи размер много хиксове и едно самотно Ел? Напоследък си търся нещо такова – в оптималния случай – цветно и раздърпано и ползвано и подарено… ;) Хубаво си помисли – търся нещо, което вече си забравил, че имаш. Най-вероятно си я закътал някъде в дъното на килера или под леглото или от седмици се спъваш в нещо из коридора, но още те мързи да го опгледнеш. Със сигурност имаш нещо такова – примерно преди десетина години си пробвал да й нарежеш ръкавите или без да иска някое твое гадже я е ползвало за пепелник или пък в поредния бой единият ръкав съвсем случайно е станал по-дълъг от другия….
Идеята е, че това е ризата, която е пълна със спомени, но ти вече не ползваш иил си забравил да ползваш, или майка ти е забранила да ползваш…

Жени,
Имате ли от онея шарени стари памучни мъжки ризи, дето повече не искате да видите? 100% – я ти е дотрябвало копче и си си отрязала едно от нея, я си си я запазила за спомен от грънджи студентството си, я поредният незнаен купонджия я е забравил, а твоето добро сърце просто не ти дава да я изхвърлиш, я искаш да я пазиш с идеята, че това лято най накрая ще направиш хвърчило на детето (само дето то става по-готино, ако се ползва любимия шлифер на тати)…

Хора,
Много ми трябва такава риза! Искам да си я гушкам, да си я увивам около себе си по няколко пъти, да я водя на пикници, да спя с нея, да си я връзвам на кръста и говоря на английски из Южния парк с надеждата да не срещна познати… Искам да се търкалям с нея по земята или цяла сутрин да съм облечена единствено с нея и да тичам да отворя вратата всеки път, когато чуя звънеца. искам като видя мокро и гладно коте на улицата да имам с какво да го завия. Представям си даже цял рафт със стари оръфани цветни ризи и как с показалец в устата се чудя коя да облека днес….
искам, бре!