За първи път от много време бях излязла. Ани беше решила, че е добре да се разнообразя след… абе какво се преструвам, че ми е леко да го кажа, след случката със Асен. Не – нямам предвид това, че ме използваше за извратените си сексуални желания, нито че ме биеше за всяка капка алкохол, изпита в бара. Но никога няма да му простя, че заради него изгубих детето. Той не знаеше. Не исках да му казвам. Никой не заслужава баща като него. Но онази вечер в тоалетната той беше по-груб от всякога. Сигурно дори не е забелязал кръвта, която се стичаше от мен. Дано! Не му дължа оправдания! Нищо не му дължа!
Ани също не знаеше, но за да й се отблагодаря за мълчаливата болка в погледа, се съгласих да изляза. Оставих се да ме води и влязохме в някакъв евтин бар, където можехме да се скрием в ъгъла и да се преструваме на щастливи. Музиката беше малко тиха и на моменти почти се стрясках от нотките на истерия в гласа си. Затова гледах само да се усмихвам и да кимам. Така изгоних и някакво мило момче, но нопоследък не можех да търпя мъжете. После отнякъде се появи Стоянчо – последната любов на Ани. Завиждах й – той поне беше свестен. Нисичък и чорлав, ама свестен. Направих се, че не ми е неприятно да си тръгнат, но веднага след това съжалих. Асен се появи и развали вечерта ми с гръм и трясък. Както винаги наведох глава и се праевх, че го слушам. Дано този път да не пие много… Но той… е – не! Нервите ми не издържаха! Просто станах и си тръгнах. Още във фоайето сълзите ме предадоха и започнаха да се стичат по вече не толкова свежото лице. Не им обърнах внимание. Тия дни ми е все тая дали плача. Животът е гаден!
Отнякъде се появи и някакъв смешник – беше решил да се прави на джентълмен – подаде ми кърпички. И ей така си тръгна. Докато се мъчех да реагирам, Асен се втурна към мен, зашлеви ми плесница и хукна навън. Знаех какво ще стане. Толкова пъти съм бърсала кръв по пода у тях… Откъде се намери тая жал от мен, че да изляза навън и да помоля смешника да не пребива Асен. Поне не докрай. Не тази вечер. Толкова ни беше хубаво. Почти бях забравила за болката.
Мисля, че наоколо имаше и още някакви хора. Не помня. Знам само, че после се озовах в апартамента на Андрей (смешкото, де). Май се опитах да позамажа ситуацията и да го накарам да спре да задава въпроси. Настина спря. Не ми повярва. Не ми пукаше. После някакси съм заспала. Животът е изморителен.
Събудих се в леглото. Реших да направя кафе за тайнствения си благодетел. И без това нямаше да мога да изкарам деня без дозата си кофеин. И валидол. Наистина напоследък за нищо не ми пукаше. И той се събуди. Дрехите ми не приличаха на нищо и побързах да се намъкна в банята. Докато се усетя и той се беше изкъпал и влажните му устни целунаха челото ми. Обещавам да остана за обяд. Не знам как да му благодаря – просто се доближавам до него и му гоовря. Топли думи. Сигурно бих ги казвала и на детето си. Това бяха най-странните целувки в живота ми – едновременно сладки и толкова горчиви.
Той приготви обяда, пристигна и Ани. Чувствах се като в приказка. Не – като в детството си – спокойна и защитена.
На следващия ден вече трябваше да се прибера. Естествено Асен ме чакаше пред входа. Закара ме у тях. Не спираше да повтаря, че съм курва и ще ме убие заедно с Андрей. Не знам защо този път заплахите му ми се видяха истински. Изтърпях го и през сълзи се прибрах. Не помня кога Андрей се е появил, нито майка, нито Ани. Явно трябва да намаля приспивателните. И без това не
могат да спрат сълзите.

Аз се оправих. Единствено ми тежеше, че намерили Асен пребит до смърт. Все се страхувах да не би да не е той или още по-лошо – да не би Андрей да му е направил нещо. Преместих се у тях. После и в родния му град. Един хубав ден Андрей ми цъфва с предложение за брак. Но по това време вече ме беше научил да бъда откровена да болка.  Направо си го попитах какво е станало с Асен. Не моежх повече да се преструвам, че съм забравила миналото. Така не се гради бъдеще. Беше ме страх от отговора. Имало е защо. И да ми го каже точно сега. Когато отново ми закъсняваше. Вече не се и съмнявах, че съм бременна. Мислех, че този път ще е по-различно.

Но през нощта след скандала сънувах как Асен казва, че детето ми ще е или курва или побойник и че трябва да го кръстя на него. На сутринта си събрах багажа и се прибрах вкъщи. Този път не пиех лекарства, но си беше същото – е, излизах от леглото и плачех, дори докато решавам кръстословици. По старата схема не отговарях на никакви писма, обаждания, посещения. Ани ми каза, че Андрей е заминал за чужбина. И аз не знам защо, но в този момент спрях да плача. Може да са ми свършили сълзите, може да съм решила, че светът е свършил.
Но не беше така. Вече бях в четвъртия месец и определено ми личеше. И един ден просто отворих вратата и намерих на прага Андрей с най-ослепителната усмивка, на която е способен. Да – в ъгълчето се прокрадваше и малко съмнение, но аз се престорих, че не съм го видяла и скочих на врата му. Разцелувах го и заповтарях в унес как ми е писнало сама да решавам кръстословици и че не искам детето ми да има такава жестока майка…

(по разказ на един приятел)

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години (ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис – 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години

източник:

http://svirepolimonche.wordpress.com/2007/11/06/%d0%9a%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b5-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2%d1%82%d0%b0/

Още като се запознахме знаех, че има повече от голяма вероятност да замине за Англия.  Но на мен не ми пукаше. И без това бяхме от различни градове… Да ама не съм и подозирала, че ще се влюбя. В това няма нищо лошо, но аз съм Наистина Влюбена – онова голямото нещо, дето плаши и те кара да не спиш. Карай. Харесахме се и взехме, че се взехме. Виждахме се от време на време, а в родната компютърна зала вече ме знаят по име и сигурно им се явявам главен спонсор. Даже предния месец направиха ремонт и май аз доста съм помогнала за него. После си взех телефон и взехме да развиваме родните телекомуникации… Ама той замина. Наистина замина. Ей така – да не повярва човек как усетих, че разстоянието се удължи! Усетих го. Вчера ми се обади за последно и ме помоли да му пожелая нещо. Измърморих нещо от сорта да не проспи полета или поне излитането си (което си е хубаво пожелание, щото мойто глупаче напоследък системно не си доспива). Ами как да му пожелая нещо!!! Ако исках да пожелая всичко най-хубаво, то щеше да звучи така: „Бягай от мен, щото аз си знам най-добре каква напаст съм!“. Ако му бях пожелала това, което на мен ми се искаше, щеше да звучи така: „Не заминавай!“. Затова просто се направих на глупава. Не че ми беше много трудно… Но той замина без подходящ поздрав от мен.

… с мисли ще ти пращам слънце и попътен вятър, нека най щастливата звезда да те води в нощта!..

В песничката за Ум се пееше „Сбогом“, но аз предпочитам да си мисля, че е само „До скоро“ или „До след 3 месеца“. Защото… защото вече не мога да мисля. Близките три месеца не искам да мисля. Надали ще ми е проблем. Ще се изключа за света, ще надебелея или ще разглезя още повече сестричката си, но няма да мисля за това колко далече е той. За това колко раздалечени са сърцето и тялото ми. Ще си гушна плюшената маймуна и ще чета книжки за хора, които живеят. Вместо мен. Защото… хммм… защото…
Ми отказвам да търся тоя отговор. Ще спра да дишам, защото ще спра да дишам. И толкоз.

ПП: Глупаче, ти дали се наспа? Понеже предполагам, че не си, ти написах нещо дълго, скучно и приспивно. Надявам се да е проработило… Защото за друго май не ставам напоследък…

24 Януари 2007

09,10,2006

Ще ми се той да е до мен и да ме гушне, да ме смачка в обятията си и да не ме пусне. Не ща целувки. Не ща разговори. Просто една най-човешка прегръдка. Да знам, че не съм сама и топлото съществува. Дори ми се ще да ме целуне по късия врат. Знам, че там не давам. По принцип. Но сега това ми се иска. Искам да съм пасивна и той да ме приспи. Както аз приспивам Вики и Мими и както правя масаж на Дамян след дълъг работен ден. Както ми е хубаво. Да се сгуша в него и да му  е хубаво. Искам да усетя дъха му до любимото ми ляво ухо. Да заспя и да сънувам китари. Да ме събуди най-нежната целувка. В града да изкукурига петел. Искам да се разплача и той да изпие сълзите ми. И събрала сили да го целуна и да кажа:
-Добре дошъл.