поезия « Мебелите от старата ми къща

Архив на 'поезия'Категория

Ние

ноември 9, 2007

Ние, гарите, сме самотни -
да – аз съм края на света.
Тук всеки маха някому с ръка.
А релсите остават – черни и грозни.

Ние, гарите, не можем да плачем.
В мен хората се събират
или пък азвинаги си отиват.
Ние ли? Ние нищо не моежм да кажем.

Аз, гарата, бавно си отивам.
Така и никой не докосна с ръка
моята груба гранитна стена.
Вие ли? Спокойно – релси винаги ще има.

15 Юли 2007

Публикувано в поезия | Leave a Comment »

Днес аз искам

ноември 9, 2007

Раздадох сърцето си.
Търся си ново – пак малко, но смело.
За беда, голямо е „глобалното село“.

Искам нещо за себе си -
кътче, което да е само мое.
Не ща мебели, нито прозорец.

Дай карта, посочи ми табела.
Ще тичам, ще летя, в прах ще се валям -
нямам време да заобикалям.

Отчаяна съм, а не смела.
Наистина е жестоко
да искаш толкова много!

15 Юли 2007,

Публикувано в поезия | Leave a Comment »

Как да си приготвим змия в домашни условия

ноември 9, 2007

Ден Първи:
Аз и ти.. Едем:
по горещия ти корем
с пръст, потопен в шоколад
рисувам слънчоглед.
Спрей сметана разлюляла
чертая най-нежната спирала.

Ден Втори:
Ръката ми трепери,
но не спирам -
тя сама пътя ще намери,
рисувайки лавина…

Ден Трети:
Бавно по лавината се спускам -
да беше захар – щях да те изхрускам.
За миг шампанско аз отпивам
и после с пяна те обливам…

Ден Пети:
Огромна ягода захапвам
и всяка линия повтарям.
С топинг кръгче очертавам.
И цяла в любов се разтопявам…

Ден Седми:
Бавно, много бавно очите си отваярм.
Стиснала в устата сочна слива
откривам, че съм жива
и тоооооооооооолкова щастлива!

08.02.2007
гр. Нови пазар

Публикувано в поезия | Leave a Comment »

Just keep swimming“ ain’t that easy

ноември 9, 2007

Искам да седим

един до друг

на фотьойлите.

Без да гледаме филм.

И да ни е хубаво.

Искам да мълчим

един с друг

на спокойствие.

Да бъдем само дух.

И да не е глупаво.

Искам да летим

един за друг

над тополите.

На света напук.

И да…

..посрещнем залеза,

..попеем без думи,

..изкачим някой връх,

..изпратим изгрева,

..нарисуваме пауни…

Да живеем на един дъх!

Искам теб.

Да живея искам.

Поне за ден

точно тебе искам!

Публикувано в поезия | Leave a Comment »

Поема за неизправния телескоп

ноември 9, 2007

Не стая, а кашонче
без балкон, без комин,
без ключалка, без прозорче,
ала със сърце и много дим.

На малко птиченце сърцето
подскача по кървава жарава.
Слънцето, луната, звездите, небето…
тънат днес във забрава.

В красива нежна спирала
извива се тъмносиния дим,
но сърцето се не предава:
-Не е страшно, щом двама горим!

И наистина! През девет земи
в дом на свирепи ветрове
свири щурче. Погледни!
Малко щурче, а в окото – море!

Но чуй! Не песен
пее малкият щурец -
това е молебен
да го обхване топъл ветрец,

да го повдигне в небето,
да го хвърли далеч,
че загубил си бил сърцето…
О, бедни мой певец!

Любимата твоя е жива -
там в златната клетка.
За теб тя би горяла
нови няколко века!

Ооо, не са те безсмъртни,
ни богове, а певци,
казали клетви любовни,
закичени с трънени венци!

Телата са тленни.
Душите остават.
Техните песни?
Те ръка за ръка ще се хванат,
ще политнат нагоре,
ще си намерят тъмен кът,
ще се прегърнат, ще заблестят
и ще чакат своя звездоброец.

07.01.2007, гр. Нови пазар

Публикувано в поезия | Leave a Comment »

Преди зората

ноември 9, 2007

Крайпътно сТайче.
Сгушено в себе си спи дЕте.
Спи и бъЛнува.
Някой някъдЕ него сънува.
Летят Факсове в двете посоки.
Треперят челата висОки.
Мили мои момче и дете,
Надежда
всяка
тук оставете…

23.11.2006

Публикувано в поезия | Leave a Comment »

Есен без червени листа.
Всичко беше жълто
и изведнъж покафеня.
Автобус на три колела.
Навън отчаяно вали
и само мечтите имат крила.
Натрупах куп мечти,
но с мокри крила не се лети.
Само Дядо Коледа има шейна.
Но и тя лети веднъж годишно -
някак самотно и излишно -
вкъщи няма елха.
Не ми трябват играчки.
Донеси ми ново крило,
за да скоча от високото гнездо.
Нека разбия
своята вятър-глава
в купчината жълти листа!