Грешка – разбира се, човешка
Снощи сънувах
Грозна и шумеща
Река зловеща.
Екот страшен – три, пет,
Шест стотин пъти -
Искаше да схруска
Хора за закуска.
06 Септември 2006
Грешка – разбира се, човешка
Снощи сънувах
Грозна и шумеща
Река зловеща.
Екот страшен – три, пет,
Шест стотин пъти -
Искаше да схруска
Хора за закуска.
06 Септември 2006
Живяло някога в едно мазе
едно сиво-сивичко мишле.
То пъхало розовко носле
във всяко прашно кьоше,
ръгало упорито с лакти и
събирало ненужни факти.
Събрало за цяла рубрика,
но му липсвала… публика.
Тук е голямата ирония
в нашата пораснала история –
живяло някога в едно мазе
нашето сам-самичко мишле.
Не разбирало много добре
защо в приказките всички са крале,
а то е виждало сладки
само в пожълтелите тетрадки.
Все размахвала лапичка
нашата Мишана сладичка,
че ще напусне театъра познат,
за да я види целият свят,
защото дори когато скита,
опашката й нямало да е подвита
и ще гледа бедите
право във очите.
………….
Поднасям своето извинение,
задето липсва продължение,
но края на тази биография
ще четете в моята… епитафия!
С. В.
11.08.2006