Еротично

09,10,2006

Ще ми се той да е до мен и да ме гушне, да ме смачка в обятията си и да не ме пусне. Не ща целувки. Не ща разговори. Просто една най-човешка прегръдка. Да знам, че не съм сама и топлото съществува. Дори ми се ще да ме целуне по късия врат. Знам, че там не давам. По принцип. Но сега това ми се иска. Искам да съм пасивна и той да ме приспи. Както аз приспивам Вики и Мими и както правя масаж на Дамян след дълъг работен ден. Както ми е хубаво. Да се сгуша в него и да му  е хубаво. Искам да усетя дъха му до любимото ми ляво ухо. Да заспя и да сънувам китари. Да ме събуди най-нежната целувка. В града да изкукурига петел. Искам да се разплача и той да изпие сълзите ми. И събрала сили да го целуна и да кажа:
-Добре дошъл.

загубен въпрос

Казват, че вече съм голяма.
Има ли друга причина да те няма?

>> | от valiordanov на 05 Ноември 2007, 22:21 Причината е много ясна
със мен нима не си съгласна
та ти си толкова голяма,
че в малкият ми свят те няма…

>> | от Светлина на 06 Ноември 2007, 12:24

Дали боли от питането или не обичам да ми отговарят?
Нека тухла върху главата ми стоварят!

 

>> | от Deneb_50 на 06 Ноември 2007, 13:27

Може и да не вярваш,но наистина е загубен,едва го намерих,а valiordanov е прав

 

>> | от Светлина на 06 Ноември 2007, 16:47

Хахааххахахаххахахахахахахаха – благодаря, Deneb_50! Ама сте ласкатели, ей!

За загубването – не знам – може така да е трябвало…

 

Ние

Ние, гарите, сме самотни -
да – аз съм края на света.
Тук всеки маха някому с ръка.
А релсите остават – черни и грозни.

Ние, гарите, не можем да плачем.
В мен хората се събират
или пък азвинаги си отиват.
Ние ли? Ние нищо не моежм да кажем.

Аз, гарата, бавно си отивам.
Така и никой не докосна с ръка
моята груба гранитна стена.
Вие ли? Спокойно – релси винаги ще има.

15 Юли 2007

Днес аз искам

Раздадох сърцето си.
Търся си ново – пак малко, но смело.
За беда, голямо е „глобалното село“.

Искам нещо за себе си -
кътче, което да е само мое.
Не ща мебели, нито прозорец.

Дай карта, посочи ми табела.
Ще тичам, ще летя, в прах ще се валям -
нямам време да заобикалям.

Отчаяна съм, а не смела.
Наистина е жестоко
да искаш толкова много!

15 Юли 2007,

Как да си приготвим змия в домашни условия

Ден Първи:
Аз и ти.. Едем:
по горещия ти корем
с пръст, потопен в шоколад
рисувам слънчоглед.
Спрей сметана разлюляла
чертая най-нежната спирала.

Ден Втори:
Ръката ми трепери,
но не спирам -
тя сама пътя ще намери,
рисувайки лавина…

Ден Трети:
Бавно по лавината се спускам -
да беше захар – щях да те изхрускам.
За миг шампанско аз отпивам
и после с пяна те обливам…

Ден Пети:
Огромна ягода захапвам
и всяка линия повтарям.
С топинг кръгче очертавам.
И цяла в любов се разтопявам…

Ден Седми:
Бавно, много бавно очите си отваярм.
Стиснала в устата сочна слива
откривам, че съм жива
и тоооооооооооолкова щастлива!

08.02.2007
гр. Нови пазар

Just keep swimming“ ain’t that easy

                                           

Искам да седим

един до друг

на фотьойлите.

Без да гледаме филм.

И да ни е хубаво.

 

Искам да мълчим

един с друг

на спокойствие.

Да бъдем само дух.

И да не е глупаво.

 

Искам да летим

един за друг

над тополите.

На света напук.

И да…

            ..посрещнем залеза,

            ..попеем без думи,

            ..изкачим   някой връх,

            ..изпратим изгрева,

            ..нарисуваме пауни…

Да живеем на един дъх!

 

Искам теб.

Да живея искам.

Поне за ден

точно тебе искам!

Поема за неизправния телескоп

 Не стая, а кашонче
без балкон, без комин,
без ключалка, без прозорче,
ала със сърце и много дим.

На малко птиченце сърцето
подскача по кървава жарава.
Слънцето, луната, звездите, небето…
тънат днес във забрава.

В красива нежна спирала
извива се тъмносиния дим,
но сърцето се не предава:
-Не е страшно, щом двама горим!

И наистина! През девет земи
в дом на свирепи ветрове
свири щурче. Погледни!
Малко щурче, а в окото – море!

Но чуй! Не песен
пее малкият щурец -
това е молебен
да го обхване топъл ветрец,

да го повдигне в небето,
да го хвърли далеч,
че загубил си бил сърцето…
О, бедни мой певец!

Любимата твоя е жива -
там в златната клетка.
За теб тя би горяла
нови няколко века!

Ооо, не са те безсмъртни,
ни богове, а певци,
казали клетви любовни,
закичени с трънени венци!

Телата са тленни.
Душите остават.
Техните песни?
Те ръка за ръка ще се хванат,
ще политнат нагоре,
ще си намерят тъмен кът,
ще се прегърнат, ще заблестят
и ще чакат своя звездоброец.

07.01.2007, гр. Нови пазар

Преди зората

Крайпътно сТайче.
Сгушено в себе си спи дЕте.
Спи и бъЛнува.
Някой някъдЕ него сънува.
Летят Факсове в двете посоки.
Треперят челата висОки.
Мили мои момче и дете,
Надежда
всяка
тук оставете…

23.11.2006

On The Road…

Есен без червени листа.
Всичко беше жълто
и изведнъж покафеня.
Автобус на три колела.
Навън отчаяно вали
и само мечтите имат крила.
Натрупах куп мечти,
но с мокри крила не се лети.
Само Дядо Коледа има шейна.
Но и тя лети веднъж годишно -
някак самотно и излишно -
вкъщи няма елха.
Не ми трябват играчки.
Донеси ми ново крило,
за да скоча от високото гнездо.
Нека разбия
своята вятър-глава
в купчината жълти листа!

01 Ноември 2006

Приказка за добро утро

Вятър с шумата танцува.
Моят автобус нанякъде пътува.
Сърцето ми унесено трепери.
Ти – спи спокойно, то знае как да те намери.

Вятър с облаци лудува.
Моят автобус пътува ил пътува.
Сърце дърво и камък преобръща -
ден и нощ не спира и не се връща.

Сърце червено веч ще слушам -
идвам до тебе да се сгуша.
Зарязвам автобуси, колела -
от днес почвам да летя!

18 Октомври 2006